Господинчето е същество с големи очи, голяма усмивка и малки назъбени крилца. Първото господинче беше малко жълто охлювче на лилави чертички, което се казваше Чо. Всички обаче го наричаха господин Чо:
- Как сте днес, господин Чо?
- Какво правите днес, господин Чо?
Или много често:
- Много хубава нова черупка, господин Чо!
След време обаче всички забравиха, че името му е само Чо и започнаха да го наричат Господинчо. А после и всички негови приятели станаха господинчета...
Господинчето, което сега се оказа в кухнята се казваше Шри. То се беше озовало там преди огледалото да изплюе измития му образ със сресана на три страни коса и малко след като леглото му го откачи от закачалката за сънища. Така да се каже Шри не беше събуден изцяло, а дори до някаква степан едната му ръка, едното му око и част от люспичките по черупката му все още сънуваха. Сънуване е когато спиш и си мислиш, че можеш да правиш всичко, но точно тогава идва някое Мо и ти казва, че това е само сън и всичко направено се обръща. Сънуването е сила, която работи все повече, ако точно преди да дойде Мо-то започнеш да се обръщаш на всички посоки почти мигновено. Така Мо се спотайва, защото е писано, че трябва да се появи изневиделица. Изневиделица е също като виделица само че с "изне-", а още по-точно значи от никъде.
Точно от никъде сега в кухнята се появи и една огромна летяща торта. Това беше първата торта, прелитаща през тази кухня. Шри смяташе, че ще бъде и последната, а следователно и единствената прелитаща през кухнята торта. Тортата не знаеше за размишленията на Шри и дори не забеляза вторачения му поглед. Направи едно кръгче и реши да кацне върху една купчинка люспи в ъгъла. Купчинката светна и изгасна няколко пъти и накрая се изви в дъга, а по средата приличаше на някакво животно. Направи всичките тези неща за забава на тортата и Шри още веднъж, после втори път и вместо да ги направи за трети път - спря в средно положение. Оказа се, че това е Фил - една от котките, прескачащи реката. Той беше дал някои от люспите си, за да направят вратата и много се гордееше с това. Сега Фил стана, огледа тортата и захапа едното й крило. Вместо да изпищи, Тортата изплю една огромна синя ягода и запуши едното ухо на Фил.
- Сега всички отговори, напълнени в ухото ми ще се разпилеят и въпросите им ще има да ги подреждат.... - завайка се той.
- Хи-хи-хи-хи! - каза Тортата.
- Хо-хо-хо-хо! - допълни Шри.
Ягодата стърчеше от ухото на котарака, а останалите двама се опитваха да забучат в нея едно сребърно звънче с дълъг и в по-голямата си част лилав език. Не им се получаваше, защото ягодата много бързо вадеше от някъде тромпет и го надуваше точно преди да боднат звънчето. Тогава то подскачаше високо, а езикът му се оплиташе около полилея. После дълго се люлееше там и беше почти невъзможно да го убедят да се не-люлее, а пък и то изобщо не знаеше какво значи това.
И тогава стана каквото стана.....
Вратата обърна къщата навън и реката нахлу навсякъде. Малки рибки, охлювчета, котенца, а понякога и слончета запрескачаха наоколо и на Шри му се стори,че това значи нещо вкусно и със сигурност розово. Слончето Фоб, макар и да се страхуваше малко от тази къща, в суматохата реши да се заклещи в един оранжев прозорец. Преди това тортата се беше залепила за очите му, а след това Шри се шмугна в е дното му ухо. Някъде по средата Фил плясна с лапи и се напъха в устата му. Всички заедно натиснаха дръжката на вратата и тя обърна къщата отново навътре. Само грамофонната фуния - комин не успя и сега стърчеше от масата като някаква гигантска чаша. Като видя това, Фил се изсмя по четири различни начина и след това повтори първия, защото му хареса. Отиде до вратата, натисна два пъти дръжката и се върна на мястото си до масата, където фунията вече липсваше, защото къщата се беше обръщала още два пъти, последния от които - успешен. Фоб се беше измъкнал от прозореца и сега дъвчеше един стол.
- Защо дъвчеш стола, Фоб? Столовете са направени за друго, не знаеш ли? - попита го с тънък и миришещ на ягоди глас Фил.
- Не, не знам! - отговори Фоб. - А пък и не обичам ВИНАГИ да правя неща, които са ОКОИЗВАЖДАЩИ !!!
-Искаш да кажеш ОЧЕВИДНИ... - поправи го Фил.
- Ако искам да кажа нещо, аз го казвам, Фил! Не обичам да ме насочват постоянно - така никога няма да мога да направя или да измисля нещо извънмерно забавлително и учудително!!!
Всички думи излизаха от устата на Фоб с малки къдрички и в различни цветове. Подреждаха се по хобота му и понякога лекичко подскачаха. Шри се загледа в думите и започна да си мисли, че много му се иска да опита парче от летящата торта.Точно тогава тортата се разхвърча на парчета с крилца на всички страни. Виждаше се, че е направена от космическо тесто (вероятно от косми, като и самия Космос). Съдържаше няколко лилави планети, три ( или пък десет - Шри не можеше да брои) разноцветни звезди, голяма карамелена мъглявина с мирис на жасмин и шепа сини ягоди, които понякога светеха. Шри отвори широко уста и налапа най-близо прелитащото парче торта. Стори му се, че нещо започва да бръмчи в устата му и веднага го изплю. Малка, рубинено синя планета с жабешко лилави кратери и петна се заклещи между два реда от зъбите му и се опитваше да се откъсне като се дърпаше и буташе нагоре-надолу и в същото време се въртеше. Измъкна се силно нагоре, излезна през носа на Шри и се спря по средата на кухнята. Светна веднъж, после втори път, после трети път и тъкмо да светне за четвърти път, когато Фоб се пресегна с хобот и я засмука. Планетата звънна като камбана, което (както се знае) веднага накара къщата да се оцвети в тъмно червено с малки оранжеви звездички. Звездичките се откачиха и започнаха да се бутат в ушите и краката на Фоб, което предизвикваше истински гъдел и накрая слончето не се сдържа и започна басово да се смее. Понякога имаше кадифени „ХА“-та, друг път метални „ХИ“-та, но всички ,без значение какви са, се нареждаха едно върху друго и образуваха кула, като тази:
ИХ
ХА
ОХ
ХИ
УХ
ХО
АХ
Докато се смееше, Фоб изпусна планетата и тя изхвърча бързо през зеления прозорец, през който сега се бяха промушили клони от едно морковено дърво. Няколко моркова се пъхаха в отворите на кулата и се опитваха да я съборят. Звездичките продължаваха да се щурат наоколо и да се блъскат в различни предмети. Фил намисли нещо - отвори своя голям раиран чадър и се завъртя на място. Така всички звездички се събраха вътре и той ги пусна навън през лилавия прозорец. Навън те намериха малката синя планета с лилави петна и се заиграха на звездогоненка.
Вътре Шри се почувства уморен и малко тъжен и реши повече да не стои в тази кухня. Прииска му се да излезе да поплува в реката.
- Хайде да поплуваме! - каза той на приятелите си.
Високата кула смехундери на Фоб се разпадна и навсякъде се търкаляха „ХИ“-та, „ХО“-та, „ХА“-та, дори две-три „УХ“-та и едно „ИХ“. Фил и Фоб внимателно стъпваха покрай тях, защото знаеха, че „Х“-то във всеки смехундер може да бъде много остро и да се забожда за тези, които го настъпят. Това изобщо не боли, а само предизвиква още много смях и накрая цялата къща се изпълва със малки кулички и разпилени смехундери и няма място за нищо друго. Тортата беше събрала парчетата си и сега си почиваше върху масата. Фил, Фоб и Шри стигнаха внимателно до вратата и заедно натиснаха дръжката. Моментално се оказаха в реката, защото къщата се беше обърнала навън. Вече беше близо до времето за закуско-обяд и цветът на реката беше станал почти цикламен. Това беше много приятно за тримата приятели и те доволно плуваха нагоре – надолу, наляво – надясно и напред – назад, после повече нагоре и надясно, а накрая – назад и наляво. Фоб улови една малка цветна рибка с хобот и я подхвърли високо към морковеното дърво. Точно между два моркова рибката разтвори крила и се заклещи.
- Моля те, освободи ме! - помоли се тя на Фоб – Ще ти бъда приятелка за цял живот!
- Обичам приятели!
И Фоб я засмука с хобот (това го умееше много добре) и я пусна отново в реката. Около нея водата се оцвети в зелено, защото рибата беше щастлива, а така става когато една риба е щастлива в цикламена река. За да направи щастлив своя нов приятел, тя измъкна от дъното огромна палачинка с ягодово сладко и я подхвърли. Улови я Шри и веднага заплува към зелено–синия бряг. Там седна, раздели палачинката на три (за всеки от приятелите) и зачака другите, за да се хранят заедно. Фоб беше позеленял от щастие и трудно се различаваше на брега, затова остана стъпил в реката докато закусво-обядваше. По мустаците на Фил висяха няколко ягоди и караха всички да мислят, чее нов вид плодов храст. Люспите му лъщяха силно на слънцето и беше много приятно да го гледаш.
- Днес е хубав ден! - каза Шри. - И вчера беше хубав ден, и утре ще бъде хубав ден, но днес е най-хубав, защото Фоб намери нов приятел и ядохме вкусна палачинка! - Искаше му се и той да беше намерил нов приятел, още повече някой такъв, който вади нещо вкусно тъкмо в момента, в който ти се похапва.
Морковеното дърво се наклони към него и му се усмихна. Шри си взе един морков и се почувства малко по-добре. Тримата приятели се изпънаха на крайбрежните камъни, за да се порадват на слънцето. Фоб дори се покри с малко речен лилав пясък за всеки случай. Слънцето се въртеше около тях и им се усмихваше, защото знаеше, че тъкмо това им харесва най-много. Два риборака също изпълзяха да се попекат . Единият лекичко ощипа Фил и му откъсна една от вълшебните люспи. Веднага си я сложи на връвчица и я закачи на опашката си. Фил не му се разсърди, защото знаеше, че силата на люспите работи само за добри дела и не би навредила никому. През това време риборакът гордо крачеше по брега и се перчеше.- Аз ще бъда Велик Магьосник, защото имам вълшебна котешка люспа, а всеки знае за силата на вълшебните котешки люспи!
В този момент морковеното дърво се наклони, закачи връвчицата и я изстреля в неясна посока. Риборакът погледна първо очудено, после съкрушено, а накрая дори засрамено, защото се беше възгордял, а сега вече нямаше повод за това. Фил му се усмихна и разклати ягодовите си мустаци. Една мъничка ягодка се откъсна и той я подаде на риборака. Като я изяде от него се чу едно „ПУФ“ и риборакът се превърна в малко пухкаво облаче, което плавно отлетя над Зеленчуковата Гора.
- Понеже съм котарак с вълшебни люспи, явно съм направил и ягодите си вълшебни – умозаключи Фил.
Другите мръднаха с уши в знак на съгласие и решиха да се прибират в къщата. Вече беше време за сън и затова трябваше да накарат вратата да обърне къщата навътре и тя да прилича на спалня. Фоб все още малко се страхуваше, но заради приятелите си се съгласи да спи също там. Шри доплува до вратата и натисна първо една люспа на втория ред, после последната на шестия ред, накрая завъртя два пъти дръжката и къщата се обърна навътре. Сега вече наистина се оказаха в спалнята и всеки се приготви за сън.
- А следобед може да летим с комети! - обади се от висящото си легло Шри.
- Разбира се! - усмихна се Фоб.
Тримата почти едновременно хванаха по един от цветните сънища, които висяха на закачалката в спалнята.
- Ще отидем до Градът на Цветята по Луната! - вече насън говореше Фил.
И всички заедно потеглиха към страната на сънищата, защото бяха имали страхотен полу-ден и трябваше да съберат сили в полетата на силата в Сънищевата страна, за да имат още по-забавен друг полу-ден.
